Притча за приятелството

По дълъг път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени.Стигнали до оазис: красиви порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.

- Къде се намираме? - попитал пътешественикът пазача на портата.

- Това е раят. Можеш да влезеш и да си починеш истински...

- Има ли вода?

- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.

- А ще ми дадат ли храна?

- Колкото поискаш.

- А кучето?

- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане навън.


Пътникът продължил нататък. Скоро стигнал до друг оазис.

- Може ли да пием вода някъде тук? - попитал човекът пазача.

- Да, на двора има кладенец.

- А кучето ми?

- Да, до кладенеца има поилка.

- А дали имате малко храна?

- Да, ще се намери.

- А за кучето?

- Ще се намери нещо.

- Къде се намираме?

- Това е раят.

- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди малко, ми каза, че раят е там.

- Лъже! Там е адът.

- Но защо търпите това?

- Те са много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

 Паулу Коелю!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Nike и дигиталната общност

Не се обездвижвайте - 7 полезни физически упражнения

Където и да се обърнеш, можеш да намериш някой, който се нуждае от теб