Промяната е във всеки един от нас

"Ако искате да промените света, променете себе си." – тази мисъл на Махатма Ганди може да бъде наистина отправна точка за промяна.

Коледа и Великден отминаха, някои получиха подаръци, усмивки, съчувствие и помощи, но много хора останаха забравени и самотни.

До следващата година. А дотогава  - какво?

Дали трябва  да си добротворец всеки ден или какво е да даряваш?

Лицемерие, кауза по празниците или доброта отвътре в ежедневието?

Всичко опира до личната нагласа на човек.

Разбира се, че има хора, които се занимават с доброволческа дейност, водени от лицемерни мотиви.  Едни го правят за показност, други, за да „отчетат” дозата си състрадание по празници, трети, за да впечатлят с „добротата” си и имат оправдание за гузната си съвест, че носят маркова чанта за 2 000 долара от змийска кожа.

В България  така стоят нещата – всички сме добри и смирени благотворители.

ДА, ама само по Коледа и Великден.

Наистина малките стъпки на всеки един от нас, остават големи следи в сърцата на нуждаещите се.

Хората не трябва да се учат просто да помагат, а да изпитват вътрешна нужда сами да направят нещо добро и да не очакват нищо в замяна, защото самата мисъл, че си зарадвал някого, е достатъчна да те направи щастлив.

И никак не лесно да влезеш в положението на човек, който дори не ти е никакъв, но е толкова хубаво да помогнеш на някой непознат…

Всеки трябва да живее с ясното самосъзнание, че рано или късно може да попадне в трудна ситуация и да има нужда от помощ.

Да се замислим за една кампания за безплатни прегръдки.

Може и да звучи банално, но идеята е супер…и пак ще има някои, които ще са встрани и ще се подсмихват. А хората в днешно време водят забързан живот и не отделят внимание на малките неща и …истината е, че една прегръдка би била достатъчна да задържи усмивката им по-дълго.

Спомнете си в последните 24 часа прегърнали ли сте поне един човек?