Стокхолмски синдром - ето интересни факти
Стокхолмски синдром – откога се говори за него?
За първи път този термин се появява през 1973 година за дефиниране на анормалното поведение при обир на банка на 4-ма заложници. Нападателите ги заплашвали с мъчителна саморазправа, ако правителството не им предостави определена сума пари като откуп и не освободи техен приятел от затвора.
След 5 дни полицаи по изготвен план и нахлуват в сградата на банката, за да обезоръжат терористите. Но странно: жертвите започват внезапно да защитават нападателите и да твърдят, че нищо лошо не са им направили.
Но това не свършва така....
Няколко години по-късно, след присъдата на съда, освободените вече заложници продължават да молят за амнистия на престъпниците. Дори след години една от заложниците, вече зряла дама, се развела със съпруга си и се заклела във вярност на рецидивиста, който 5 дни заплашвал живота ѝ. След 10 години, дори се сгодили.
Година по-късно има друг случай, който шокира обществеността.
През 1974 година терористична организация отвлича внучка на американски милиардер. Тя е била държана в шкаф 2 месеца и била многократно изнасилвана. След като семейството изпълнява изискванията на терористите, тя отказала да се върне у дома. Можете ли да повярвате, че заложницата започва да участва в престъпната им дейност...
Какви са причините за стокхолмския синдром?
Психиатрите доказват, че продължителното емоционално сътресение повлиява на подсъзнанието на жертвата, като променя кардинално отношението ѝ към агресора.
Първоначално жертвите изпитват страх, антипатия към престъпника, а след това възниква симпатия. Те постепенно се привързват към измъчващия ги, който оправдава пред тях своето поведение с липсата на пари, обида към действащата власт, тежко детство. Жертвата се сближава с агресора, опознава го като човек и започва да му съчувства.
Има много филми и книги, които пресъздават стокхолмския синдром. Може би и вие сте ги гледали!
Запомнете - ако станете свидетели, че ваши близки се сблъскат с този синдром, спешно вземете мерки, не оставайте равнодушни към чуждото нещастие.
За първи път този термин се появява през 1973 година за дефиниране на анормалното поведение при обир на банка на 4-ма заложници. Нападателите ги заплашвали с мъчителна саморазправа, ако правителството не им предостави определена сума пари като откуп и не освободи техен приятел от затвора.
След 5 дни полицаи по изготвен план и нахлуват в сградата на банката, за да обезоръжат терористите. Но странно: жертвите започват внезапно да защитават нападателите и да твърдят, че нищо лошо не са им направили.
Но това не свършва така....
Няколко години по-късно, след присъдата на съда, освободените вече заложници продължават да молят за амнистия на престъпниците. Дори след години една от заложниците, вече зряла дама, се развела със съпруга си и се заклела във вярност на рецидивиста, който 5 дни заплашвал живота ѝ. След 10 години, дори се сгодили.
Година по-късно има друг случай, който шокира обществеността.
През 1974 година терористична организация отвлича внучка на американски милиардер. Тя е била държана в шкаф 2 месеца и била многократно изнасилвана. След като семейството изпълнява изискванията на терористите, тя отказала да се върне у дома. Можете ли да повярвате, че заложницата започва да участва в престъпната им дейност...
Какви са причините за стокхолмския синдром?
Психиатрите доказват, че продължителното емоционално сътресение повлиява на подсъзнанието на жертвата, като променя кардинално отношението ѝ към агресора.
Първоначално жертвите изпитват страх, антипатия към престъпника, а след това възниква симпатия. Те постепенно се привързват към измъчващия ги, който оправдава пред тях своето поведение с липсата на пари, обида към действащата власт, тежко детство. Жертвата се сближава с агресора, опознава го като човек и започва да му съчувства.
Има много филми и книги, които пресъздават стокхолмския синдром. Може би и вие сте ги гледали!
Запомнете - ако станете свидетели, че ваши близки се сблъскат с този синдром, спешно вземете мерки, не оставайте равнодушни към чуждото нещастие.

Коментари
Публикуване на коментар